Гражданин на света

jacky-you-li-balkan-barber-3.jpg

Човек на света е този, който може да приеме всяко мнение и всяка мисъл без да съди другите.

МЯСТО: BALKAN BARBER - САЛОН [в ремонт]

УЧАСТВАТ: Jacky You Li, Йордан Александров, Иво Паспалски, Боб

 

Данчо: Готов ли си да ти обръсна главата?

Джаки: Да, разбира се, моля те.

Джаки, Боб ми каза, че ти си човек на света. Знаеш ли какво е това? Човек на света е този, който може да приеме всяко мнение и всяка мисъл без да съди другите.

Не мисля, че съм съвсем такъв. Даже съм доста далеч от това. Ние всички имаме много още да учим. Аз мисля, че ще бъде по-лесно да прекося целият свят, отколкото да се науча да не съдя никого. Това е по-голяма задача.

Къде се намираш в момента?

Точно сега? Намирам се в красивият град София, в един много хубав квартал, където един бръснар си отваря салон.

Харесва ли ти София?

Да, и много се радвам, че ме попита. София е красива, наистина много харесвам града. Мисля, че съм уцелил добър момент, когато в града няма много хора. И тези паркове! А и планината е толкова близко...


в Индия трябваше да я обръсна като жест за постъпването ми в манастир

в Индия трябваше да я обръсна като жест за постъпването ми в манастир

 

Аз първият ли съм, който ти бръсне главата?

Не, всъщност много често са ми бръснали главата, понеже когато бях в Индия постъпих в манастир. Съответно временно бях монах. Това означава, че не давам обет трайно, а само за определено време и когато поискам да го прекратя мога да го направя без проблем. За престоя ти в манастира ти дават роба, ти даваш обет и изживяваш начина на живот на един истински монах. В Будизма косата изразява привързаност. А аз определено бях привързан към косата си, стилизарах я с гел и я носех всякак, но в Индия трябваше да я обръсна като жест за постъпването ми в манастир. Символиката е, че чрез загубата на косата ние се разделяме и с всичко, към което сме привързани.

Знаеш ли, аз съм бръснар, който казва на хората да са безгрижни с косата си. Не искам да идват при мен често, всеки ден или всеки месец. Искам да им дам подстрижка, която им позволява да бъдат себе си, а не такава, която променя тяхната личност, а и моята. И ако е възможно да дойдат отново чак след три, четири или пет месеца. Трябва да използваш времето си за важни неща, а косата не е част от тях. Целта на салона, според мен, е да дойдеш, да релаксираш и да се насладиш, но определено не е за всеки ден. Когато се чувстват изморени и нямат енергия, имат нужда да поговорят с някого или просто да релаксират. Според мен бръсненето е като терапия за клиента, особено когато бръснаря има добра енергия и ти я прехвърля по време на процедурата. Затова Боб ми каза, че съм добър бръснар, защото той е отворен да чувства енергията на хората о моята е доста добре, защото аз харесвам всички и не съдя никого.. вече.

Бил ли си бръснат някъде другаде освен в Индия?

Когато бях монах си бръснах главата всеки три дена. Това е част от този живот. Но след като напуснах манастира спрях да се бръсна, защото отнема много време и е доста сложно да го правиш сам. Сега само я подстригвам с машинката, повече никога няма да имам дълга коса, или изобщо някаква коса.

Да, когато веднъж си имал къса коса нещо просто се променя, повече не можеш да я пуснеш да порастне.

Именно, защото започва да ти липсва това чувство - чувството на пълна свобода. Всъщност веднъж са ми бръснали главата и в Мексико. Бях във възстановяващ йога център и там се обръснах за пръв път. Отидох за подстрижка в една бръснарница, където една мексиканка ме посрещна. Казах, че всъщност искам да си обръсна главата. Тя първо ме подстрига с тримера, след което извади бръснача.  И първите три дена беше много странно, усещах толкова много въздух на главата си. Това беше първият път, в който я обръснах.

Каква е целта в живота ти до този момент?

Не знам, не мисля, че имам само една проста цел.

Колко имаш?

Проблемът е, че всички около нас, още от малки, ни карат да имаме цели - например в училище. Но аз никога досега не съм успявал да си поставя една цел, просто излизам и се боря с трудностите на света и преживявам много и различни неща. И мисля, че ако си бях поставил цели нямаше да ги изпитам по този начин. Но днес оценявам стойността на целите и се опитвам да намер баланс между тях и моята спонтанност, защото целите ти помагат да постигнеш нещата, които си си наумил, но чрез спонтанността персонализираш своите преживявания, правиш ги уникални и неповторими. А и ти понякога сам се изненадваш от неочаквани случки, стига да си отворен да се отклониш от пътя.

--

Имаш ли братя и сестри?

Не, аз съм единствено дете, като всеки човек, когото познавам, който е израстнал в Китай. Със закон е забранено едно семейство да има повече от едно дете. Много хора често ме питат дали този закон наистина съществува. Да, казвам им аз, ние бяхме по 50-60 ученика в клас, а всеки випуск има 4-5 паралелки, това са повече от 200 деца на година. Сега си представи всяко от тези деца да има брат или сестра. Законът наистина съществува. Разбира се, понякога се раждат близнаци, но това не се случва много често.

За нас е много трудно да си го представим.

Е, сега в Китай можеш да имаш две деца. Даже дори повече, но не получаваш финансова подкрепа за тях и трябва да плащаш всичко сам. А в Китай нещата са доста скъпи в момента. Децата особено са много скъпи, с всичките дрехи и специална храна, от която се нуждаят.

В България е същото, въпреки, че сме само 6 милиона.

Въпреки това тук е много хубаво, природата е невероятна, а хората знаят как да се насладяват на живота.

Учим се от гърците.


предстои продължение ...